Ако обичаш българска историческа проза — от Виктория Бешлийска и Людмила Филипова до нови гласове — ето откъде да започнеш.
Българската историческа проза преживява истинско възраждане. Все повече читатели търсят романи, които връщат живота на миналото — с емоция, а не с дати. Ако си от тях, ето няколко посоки, в които да тръгнеш.
Автори като Виктория Бешлийска, Людмила Филипова и Мария Лалева показаха, че историята може да е дълбоко лична и същевременно четивна. Техните книги съчетават изследователска прецизност с топла, човешка история — точно това, което търси читателят на историческа проза.
Читателите, които обичат тези автори, често търсят следващата история, която да ги пренесе в друга епоха. „До сетен дъх“ на Ива Лазарова е точно такъв роман — действието се развива през IX век, в навечерието на Покръстването, и разказва за любов, вяра и силата на избора.
„История, в която историята са живи хора, не учебник.“
Ако още не си чел „До сетен дъх“, това е добро място да започнеш новия си списък. Романът излиза в лимитирано подписано издание — а историята на Келара и Баян ще ти остане дълго.