Романът

До сетен дъх

Исторически роман · IX век · България

Сюжетът

IX век. България е на ръба на съдбоносна промяна - държава между езическото минало и християнското бъдеще. В свят, където традицията и вярата се сблъскват, личните избори стават въпрос на живот и смърт.

В този свят израства Келара - млада жена, белязана от загубата и търсеща смисъл в старите богове. Срещата ѝ с Баян, първородният син на могъщ род, разкъсван между дълг и желание, променя живота и на двамата.

Между тях се заражда близост, колеблива като пламък на вятър - любов, която може да бъде спасение, но и гибел.

Докато болярите кроят бунт, а вярата в Сон се опълчва срещу новата сила, Келара и Баян трябва да изберат своя път. Ще последват ли гласа на сърцето, или ще се преклонят пред бурята на историята? „До сетен дъх“ е роман за бунта на вярващите в Сон, за сблъсъка на светове и истини, за копнежа по свобода и за силата на избора - онзи избор, който може да пренапише съдбата не само на двама души, но и на цял народ.

Корица на историческия роман „До сетен дъх“ от Ива Лазарова

Светът

Преди всичко да се промени

В пред-покръстването, когато старите богове все още шепнат и новите все още чакат, животът е балансиране на острие.

Воини и боляри

България е разкъсана между верни на старите богове и онези, които виждат силата в новата вяра. Болярите кроят заговори, а воините избират страни.

Вярата в Сон

Сон - слънчевото колело - е повече от символ. Той е живот, огън и памет. За жриците като Келара той е единственото истинско.

Историческа достоверност

Деветото столетие, пренебрегван период от българското минало, разказан с историческа точност и деликатен приказен елемент.

„Едни избират вяра. Едни избират любов. Малцина имат смелостта за и двете."

Времева линия

IX век накратко

„До сетен дъх“ се развива в десетилетията около едно от най-тежките решения в българската история. Ето къде се намира романът във времето.

803-814

Кан Крум

България се утвърждава като сила в Югоизточна Европа. Държавата е езическа, а старата вяра е част от военния и родовия ред.

852

Борис I поема престола

Наследява държава, притисната между Византия на юг и Франкската империя на запад. И двете са християнски.

864

Покръстването

Борис I приема християнството от Константинопол. Решението е политическо толкова, колкото и духовно - но за милиони хора то означава смяна на всичко, в което са вярвали.

866

Бунтът на болярите

Петдесет и двама боляри вдигат въстание срещу новата вяра. Бунтът е смазан, а участниците - екзекутирани заедно с родовете им. Тук е сърцето на романа.

866

Отговорите на папа Николай I

Борис праща въпроси до Рим, търсейки независима църква. Стоте и шест отговора остават един от най-подробните извори за българския бит от този век.

870

Българска архиепископия

На събор в Константинопол българската църква получава своя йерархия. Религиозният избор е окончателен.

886

Учениците пристигат

Климент, Наум и Ангеларий идват в България след прогонването им от Великоморавия. Започва създаването на българската книжовна традиция.

893

Преславски събор

Старобългарският става език на църквата и държавата. Векът завършва с нещо, което никой в началото му не е можел да предвиди.

Годините следват общоприетата хронология. За част от тях историците спорят - в края на книгата има статия за изворите и за това кое е документирано и кое е допуснато.

Героите

Мистични богове и новата вяра

Келара

Вярваща в Сон

Млада жена, белязана от загубата, неуверена в бъдещето. Търси смисъл в старите богове и знае повече, отколкото казва.

Баян

Воинът водач

Първороден син на могъщ род, разкъсван между дълга към семейството и собствените си желания. Целта му е ясна, Келара е единствената неизвестна питанка.

Пролог

- Мамо, тате там ли сте? - бренцам изпод снагата ѝ, впивайки малките си пръстчета за белката.

Влажен въздух, пропит с кръв, се блъска в косите ми. Лек тътен на конски впряг покосява почвата под нозете ми. Мама с трептящи ръце ме дръпва за ръката. Не ме поглежда, ала аз знам, че е уплашена. Изцъклените ѝ очи като маниста безжизнено се взират, а лицето, жарко по образа на Сон, сега бледо свети. После пристягайки кърпата на главата си по-плътно до шията, тя ми рече:

- Бран е туй, дъще моя. Отец ти бори се за нас и нашия род. Хайде иди да потърсиш царска тревичка... Ей там - до реката. Знаеш я, нали?

- Мхм...

Бегла усмивка преминава по лицето ѝ, сподавена от мисли далечни от мен. Отскубна се от моята ръчичка и впери погледа си към непрогледния лес.

Бавно клякам и галя земята. Долепям ухо над ней да чуя звука на бран?

Тате се бори там и дали е опасно?

Чинките мълчат и единствено потока ромоли. Суха е почвата и толкова дълбоки гънки се завиват край всеки стрък трева. Нищо не чувам и бърже ставам като попарена. С несигурни крачки се затичвам близо до реката. Буйните ѝ пориви мият камъните в изтърканото корито. Майка го бе откупила от рода Чакарар в град Плска. Милостиня ни го даваха, ала тате бе категоричен по въпроса. Той със сериозен тон ме поучаваше, когато ми разказваше за случката: „Душице, всеки каквото ти дава даром, му връщай от сърце, що имаш най-мило за теб.“

С мъка дърпам дървеното корито към себе си, а грубата му повърхност издира пръстите ми. Дялано е отдавна, в отминали лета. Така ми разказа Баян, първият син на богатия род. Рече ми на ухо, че всеки треволяк в него добива незаменима енергия и мощ.

Неочаквано ми се заби треска в палеца, която ме изкара от мислите моментално.

Поглеждам ръката си отблизо, по детски. Още мирише на мехлема с женско биле, който забъркахме предната вечер под пълната луна Сан. Трябва ми сега обаче царска тревичка расла край най-бързата част от реката. Да е греяна и обичана от слънчевите лъчи. Ахаааа! Ето я, в крайчеца на окото ми се мерна.

Развълнувана прибягвам до нея с босоноги нозе. Усещам утринната роса по кожата си, а пукнатините в земята жадно пият всяка изплъзнала се сълза. Взирам се в стръкчетата и нежният танц на вятъра с капките. Заедно в симфония ту се събират, ту се разделят. Истинско цяло в същността си, което не може да се раздели тъй лесно.

Режещ звук се извива над мен, притиска ме в земята. Не помръдвам, скована, съзирам спрелия танц. Скривам се в себе си и се затулвам в сърцето си. Мрак обзема ме и пълни мястото с дим.

Дишам, издишам.

Отварям стремглаво очите си и винен цвят е добила реката. Вцепенена седя и не издавам вопъл.

Речник

Думите в книгата

Няколко понятия, които се срещат често в романа. Нищо от тях не е нужно да знаеш предварително - книгата ги обяснява сама.

Сон: Слънчевото колело. В романа Сон е върховното начало на старата вяра - живот, огън и памет едновременно. Името и култът около него са авторска реконструкция, стъпила върху слънчевата символика, документирана в българското и славянското езичество.
Боляри: Висшата аристокрация в средновековна България. Управляват земи и войски и в IX век са най-сериозната опозиция на хановата власт. Именно те вдигат бунта срещу покръстването.
Кан: Титлата на българския владетел преди приемането на християнството. След покръстването Борис I я заменя с християнската титла княз.
Плиска: Първата столица на българската държава, от основаването ѝ до 893 г. Каменен град сред равнината, с дворец, крепостни стени и езически светилища.
Езичество: Общото название на дохристиянските вярвания. Не е една религия, а сбор от родови култове, обреди и божества, различни при прабългари и славяни.
Капище: Езическо светилище - място за обреди и жертвоприношения, често под открито небе. В Плиска и Преслав са открити основи на такива постройки.
Жрица: Служителка на култа, която води обредите и пази паметта на рода. В романа Келара е жрица на Сон.
Прабългари: Едната от групите, от които се формира българският народ, наред със славяните и заварените тракийски общности. Донасят със себе си своя военна организация, календар и вярвания.

Въпроси и отговори

Имаш въпроси?

Кога ще получа книгата?

Книгите вече излязоха от печатницата! Веднага след поръчката подготвяме твоето копие - ръчен автограф, номериране и пакетиране, после тръгва с Еконт. Общо от поръчката до доставка отнема обикновено 2-3 работни дни.

Доставяте ли извън България?

В момента доставяме само в рамките на България. Ако живеете в чужбина, пишете ни на iva.lazarova.draws@gmail.com. Търсим решение за всеки сценарий.

Мога ли да отменя или промени поръчката?

При проблем ни пишете до 24 часа след поръчката ви на iva.lazarova.draws@gmail.com. След изпращане на пратката не можем да гарантираме промяна.

Защо само 100 копия?

Избрахме лимитиран тираж, за да гарантираме качество: ръчен автограф, личен контакт с всеки читател и нулев компромис в изданието. Ако бройките от този лимитиран тираж се изчерпят, не се притеснявайте! Ще стартираме втори тираж, за да може историята да достигне до всеки желаещ, макар и вече без колекционерска ръчно написана картичка.

Безопасно ли е плащането?

Плащаш при получаване на пратката - в брой или с карта на място в офиса на Еконт. Нищо не се плаща онлайн и никъде не въвеждаш данни от банкова карта.

Отзиви на читатели

Какво казват читателите

5.0

на база 3 отзива

Плаках накрая. Да, и аз.

Да си призная: авторката ми е годеница, така че не съм безпристрастен. Гледах как се пише тази книга вечер след вечер и пак не бях готов за края. Героите са толкова живи, че се ядосвах на хора, които не съществуват. Има едни второстепенни персонажи, уж второстепенни, а всъщност важни, на които ми идеше да кажа две приказки лично. Баян ми е любимият. Невероятен мъж, и няма да издавам защо. Историята е уникално преплетена с любовта. Чиста, истинска любов, вързана за природата и старата вяра, а не за това, което някой отгоре е наредил да се вярва. Има и много скрита символика, половината сигурно съм я изпуснал. На места ме хвана яд, но на историята ни, не на книгата. Колко много е изгорено и изтрито от онова, в което хората са вярвали преди покръстването, и колко силни и свързани са били. И най-интересното: хората в девети век са си същите като нас. Същият инат, същите интриги. Хилядо години по-късно, нищо ново. Четях и си го представях като филм. Ако някой режисьор чете това, сценарият е готов. Носете си кърпички.

Симеон Ковачев · октомври 2026 г.

„До сетен дъх“ ме грабна още от първата страница и не ме пусна до самия край. Прекрасен дебют, който горещо препоръчвам на всеки. „До сетен дъх“ не е просто поредната суха историческа книга, а разказ с душа. Историята на Келара и Баян ме развълнува истински. Огромно браво на Ива Лазарова, чакам следващите ѝ книги с нетърпение! 👏❤️

Габриела Антонова · септември 2026 г.

Уникална книга

Образите са изключително реални, развити и те карат да съпреживяваш всичко с тях.

Иван Петров · август 2026 г.

Поръчай своето копие

Следващото копие е №69 от 100. Остават 32.