Границите на България през IX век - най-голямата територия в Европа

През 681 година държавата на хан Аспарух е тясна ивица земя между Дунав и Стара планина, стисната между аварите на запад и Византия на юг. Два века по-късно, при цар Симеон Велики, българските граници опират до три морета. Малцина държави в тогавашна Европа могат да покажат подобно разрастване за толкова кратко историческо време.

Разширението при хан Крум - победата, която удвоява държавата

Хан Крум поема управлението около 803 година и заварва държава, вече засилена от унищожението на Аварския хаганат. Той насочва усилията си на юг, срещу Византия. През 809 година превзема Средец, днешна София, и с това отваря пътя към Тракия. Решаващият удар идва през 811 година, когато войската на император Никифор I опожарява столицата Плиска, но при отстъплението си през прохода на Стара планина е унищожена почти напълно, а самият император загива в битката. Според византийски хронисти черепът на Никифор е обкован в сребро и използван от Крум като чаша - жест, който в тогавашния свят носи ясно послание за силата на новия хан. След тази победа границите на България се разширяват дълбоко в тракийските земи, а държавата фактически удвоява територията си спрямо началото на управлението на Крум.

Омуртаг и Еркесията - границата, врязана в земята

Синът на Крум, хан Омуртаг, избира различен път. През 815 година сключва тридесетгодишен мирен договор с Византия, с който за пръв път в българската история границата между двете държави получава точно физическо очертание. По нареждане на Омуртаг е изкопан огромен ров и насип, познат като Еркесията, който върви от град Дебелт до Черно море и маркира границата между българска и византийска територия в Тракия. Това е един от малкото случаи, в които средновековна граница е буквално врязана в земята, а не оставена на устни договорки.

„От Дебелт дори до брега на морето копахме ров дълбок и насип висок, тъй че никой да не оспорва де свършва земята българска и де почва ромейската.“

Омуртаг използва мирните години не само за да затвърди южната граница, но и за да разшири владенията си на север и северозапад, като подчинява славянски племена по поречието на Тиса и утвърждава българско присъствие отвъд Дунав, в Панонската низина.

Тихите завоевания на Маламир и Пресиян

По-малко познати са разширенията при хановете Маламир и Пресиян през 30-те и 40-те години на IX век. Каменният надпис от Чаталар, издигнат по нареждане на Пресиян, разказва за успешни походи на неговия военачалник Исбул срещу славянските племена в Македония. В резултат българската граница се придвижва навътре в днешна Северна Македония, към Охрид и Битоля, области, които по-късно ще станат едни от най-важните духовни и книжовни центрове на държавата. Тези завоевания рядко присъстват в общата представа за българската история, но именно те подготвят почвата за по-нататъшното навлизане към Адриатика.

Върхът при цар Симеон Велики - държава между три морета

Истинският връх идва при управлението на цар Симеон Велики. След поредица от войни с Византия между 894 и 927 година, включително решаващата битка при Ахелой през 917-та, българската държава достига размери, невиждани преди и след това в средновековната ѝ история. Границите обхващат земи от Карпатите на север до Егейско море на юг, и от Адриатика на запад до Черно море на изток. Историци оценяват територията на България при Симеон на около 850 000 квадратни километра, което я прави най-голямата държава в тогавашна Европа по площ. През 913 година Симеон получава признание за титлата цар на българите и ромеите - недвусмислен знак, че държавата му вече съперничи пряко на самата Византийска империя.

Често задавани въпроси

Кога България е имала най-голяма територия в историята си?

По-голямата част от историците сочат управлението на цар Симеон Велики, между 893 и 927 година, като период с най-голяма територия на българската държава, когато тя граничи с три морета.

Вярно ли е, че България е била най-голямата държава в Европа?

По площ през първите десетилетия на X век България действително е сред най-големите държави на континента, съизмерима по територия с Византийската империя от онова време, макар границите ѝ да се променят често през следващите десетилетия.