Свят между два огъня — езическото минало и християнското бъдеще. Ето историческият фон, в който се разгръща „До сетен дъх“.
IX век е един от най-повратните моменти в българската история. България е млада, но силна държава, разположена между Византия и степите, между старите вярвания на прабългарите и славяните и новата религия, която скоро ще промени всичко — християнството.
По това време българският владетел управлява народ, който все още помни старите богове, ритуали и родови закони. Но политиката, търговията и натискът на съседните империи водят страната към съдбоносен избор — приемането на новата вяра.
Именно в този процеп между два свята живеят героите на „До сетен дъх“. За тях историята не е учебник — тя е поредица от лични решения, всяко от които може да струва живот.
Преходните времена раждат най-драматичните човешки съдби. Когато рухва един свят и се ражда друг, любовта, верността и предателството стават въпрос на оцеляване. Точно това търси „До сетен дъх“ — не хронология на събития, а туптящите сърца зад тях.
„Историята не е учебник. Тя е свят от живи човешки съдби.“
Ако искаш да усетиш тази епоха отвътре — през очите на хора, взели трудни решения в трудни времена — романът те чака.