Покръстването на България: пълна история на прехода към християнството

Защо България е сред последните езически държави в Европа

В средата на IX век България е сред малкото силни европейски държави, които все още официално изповядват езичество. Около нея Византия, франкската държава на Людовик Немски и Великоморавия вече са приели християнството в неговите две форми - източна и западна. Тази изолация не е просто духовен въпрос - тя е и дипломатическа пречка. Християнските владетели гледат с недоверие на езическите държави и трудно им признават равен статут на международната сцена.

Освен външнополитическия натиск, съществува и вътрешен проблем. Държавата все още не е едно цяло - тя е съюз между управляващото прабългарско съсловие и многобройното славянско население. Двете общности имат различни вярвания, различни култове и различни представи за реда на нещата. Заедно с новата вяра, Борис вижда и възможност за нещо повече - обединяваща идеология, около която да се слеят двата народа.

863 година - обещанието пред Византия

Повратната точка идва през 863 г., след като България претърпява военна неудача във война с Византийската империя, съчетана с тежка природна криза - глад и земетресения, които народните представи тълкуват като божи знак. В тази отслабена позиция Борис влиза в преговори с византийския император Михаил III и се съгласява на условие, което ще определи бъдещето на държавата - България приема християнството от Константинопол.

Изборът не е случаен. Приемане на кръщение от Рим би означавало зависимост от папата и латинското духовенство; приемане от Константинопол носи собствени рискове - опасност от политическо и културно византийско влияние. Борис избира внимателно - и както ще се окаже по-късно, се опитва да балансира между двете страни, за да запази максимална независимост за българската църква.

864 година - кръщението на Борис и приемането на името Михаил

През 864 г. Борис е покръстен заедно със семейството си и приближените боляри. При кръщението си той приема християнското име Михаил - в чест на византийския император Михаил III, който става негов кръстник по традицията на времето. От този момент нататък в изворите той често е споменаван като Борис-Михаил.

Защо изборът пада на Константинопол, а не на Рим

Борис не се задоволява само с връзка с Константинопол. В следващите години той води сложна дипломатическа игра, изпращайки пратеници и до папа Николай I в Рим, търсейки по-изгодни условия - най-вече самостоятелна българска църковна йерархия, независима и от гръцкото, и от латинското духовенство. Тази политика на лавиране между Изток и Запад е показателна за амбицията на младата българска държава да получи вяра, без да загуби суверенитет.

Бунтът на 52-те боляри

Решението на Борис среща остра съпротива. Част от старата прабългарска аристокрация - представители на 52 видни рода, според изворите - вижда в покръстването заплаха за собствената си власт и за традиционния ред, върху който почива държавата. Бунтът е потушен жестоко - водачите му са екзекутирани, а съпротивата - смазана без компромис.

„Приемането на новата вяра не било само духовен избор - за много от старата аристокрация то означавало край на техния свят.“

Тежестта на репресиите показва колко важно е било за Борис покръстването да се случи безвъзвратно. За него залогът не е бил само личната вяра, а оцеляването на държавата като единно цяло.

Народният събор в Преслав (893) и утвърждаването на славянобългарския език

Близо три десетилетия по-късно, през 893 г., се провежда Преславският народен събор - събитие, което довършва делото на Покръстването. На него се вземат две решения с огромно значение: славянобългарският език е обявен за официален език на църквата и държавата вместо гръцкия, а столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав.

Ролята на учениците на Кирил и Методий

Ключова роля за този обрат играят учениците на Кирил и Методий - Климент Охридски, Наум Охридски и други, - които намират убежище в България, след като са прогонени от Великоморавия. Те донасят създадената от Кирил и Методий писменост и полагат основите на българските книжовни школи в Плиска/Преслав и Охрид. Именно тук, на българска земя, старобългарският език се превръща в литературен и богослужебен - постижение, което по-късно се разпространява във Византия, Сърбия, Русия и другите славянски земи.

Опитът за връщане към езичеството - Владимир-Расате

Делото на Борис не остава необратимо само по себе си. През 889 г. остарелият княз се оттегля в манастир, предавайки престола на най-стария си син Владимир, наричан Расате. Само няколко години по-късно обаче Владимир се опитва да възроди старата вяра и да отмени християнските реформи на баща си. Борис излиза от манастирското усамотение, отстранява собствения си син от власт и на трона поставя третия си син - Симеон, подготвян дотогава за духовник в Константинопол. Именно този избор ще доведе България до нейния Златен век.

Какво остава от Покръстването днес

Покръстването на България е повече от религиозно събитие - то е моментът, в който две различни общности, прабългари и славяни, започват да се слеят в един народ с обща вяра, общ език и обща държавна идея. Без него трудно можем да си представим златния век на цар Симеон, старобългарската книжовност или самото оцеляване на българската държавност през следващите векове.

Точно този момент на разлом между два свята - старите вярвания и новата религия - е сцената, в която се разгръща действието на „До сетен дъх“. Героите на романа не преживяват историческите събития отстрани - те са принудени да направят собствен избор в същия момент, в който цялата държава прави своя. Повече за самата епоха - в статията за България през IX век.

Често задавани въпроси

Кога е покръстена България?

България приема християнството официално през 864 г., когато княз Борис I е кръстен заедно със семейството и приближените си боляри. Преговорите и обещанието пред Византия обаче започват още през 863 г.

Защо княз Борис I приема християнството?

Причините са едновременно политически и вътрешни - изолацията на България като една от последните езически държави в Европа, натискът след военния конфликт с Византия през 863 г., и нуждата да обедини прабългари и славяни около обща религия и идентичност.

Какво е името, което Борис приема при кръщението си?

При покръстването си княз Борис приема християнското име Михаил, в чест на византийския император Михаил III, който става негов кръстник. В изворите той често е споменаван като Борис-Михаил.

Кой е бил бунтът срещу Покръстването?

Част от старата прабългарска аристокрация - представители на 52 видни рода - вдига бунт срещу решението на Борис, страхувайки се от загуба на власт и традиционен ред. Бунтът е потушен жестоко, а водачите му - екзекутирани.