Ако романите са те завладели и искаш да продължиш със сериозни изследвания - ето кои български историци стоят зад по-голямата част от знанието ни за IX век.
Историческите романи разчитат на изследователска работа, извършена от учени десетилетия наред. Ако темата за Първата българска държава те е заинтригувала достатъчно, за да поискаш нещо по-задълбочено от художествена литература, ето кои автори формират основата на съвременното българско знание за епохата.
Васил Гюзелев е сред най-цитираните български историци-медиевисти, автор на множество монографии и учебникарска литература за периода на Първата българска държава, включително задълбочени изследвания върху управлението на княз Борис I и процеса на Покръстването. Неговите трудове се използват като основна литература в университетските курсове по българско Средновековие.
Петър Петров е известен най-вече с работата си по събиране и коментиране на исторически извори - неговата Христоматия по история на България остава задължителна литература за всеки, който иска да чете първоизточниците, а не само чужди интерпретации на събитията от IX и X век.
Малцина учени са допринесли толкова много за разчитането на директните свидетелства от епохата, колкото Веселин Бешевлиев. Неговите изследвания върху прабългарските надписи - включително тези на Мадарския конник и Чаталарския надпис - превръщат откъслечни резки върху камък в четими исторически извори, върху които стъпват по-голямата част от съвременните изследвания на епохата.
„Един надпис от три реда, правилно разчетен, понякога казва повече за реалната власт на един владетел от цяла хроника, писана от неговите врагове.“
Иван Дуйчев е сред водещите български византолози, чиито изследвания върху връзките между България и Византия остават основен извор за разбирането на дипломацията, културния обмен и религиозното влияние между двете държави през IX и X век - тема, без която историята на Покръстването не може да бъде разбрана пълноценно.
Академичните текстове изискват различен вид четене от романа - по-бавно, с готовност да провериш непознати термини и имена. Добра отправна точка е да тръгнеш от обзорни статии и учебникарски издания, преди да преминеш към тесноспециализирани монографии, посветени на конкретен владетел или период.
Обзорните монографии на Васил Гюзелев за Първата българска държава са добра отправна точка - написани са достъпно, но стъпват на солидна изворова база.
Защото за разлика от по-късните хроники, писани от чужди автори, надписите са пряко, съвременно на събитията свидетелство, оставено от самите български владетели.
Свързани статии