Преслав - новата столица на цар Симеон Велики и Златният век

Ако Плиска е символът на военната мощ и езическото величие на ранна България, то Велики Преслав е материалното въплъщение на нейния културен и духовен зенит. Изграден с ясната цел да съперничи на Константинопол, градът става сърцето на българския Златен век при управлението на цар Симеон Велики (893-927). Трансформацията на държавата, която започва с Покръстването - епохата, в която се развива действието на романа „До сетен дъх“ - намира своя логичен завършек в белите каменни стени на новата столица.

Преслав не възниква от нищото през 893 г. Мястото е било важен военен аул (укрепен лагер) още по времето на хан Омуртаг в началото на IX век, разположен на стратегическо място край река Тича. Но решението той да замени Плиска като държавен център е продиктувано от дълбоки политически и идеологически причини, свързани с окончателното скъсване с езическито минало.

Народният събор от 893 г. и краят на Плиска

Поводът за преместването на столицата е драматичен. След като старият княз Борис I се оттегля в манастир, неговият първороден син Владимир-Расате оглавява езическа реакция. Той разрушава църкви и преследва християнското духовенство, опитвайки се да върне старото статукво и властта на прабългарската аристокрация, чиято опора е именно Плиска. Борис I напуска манастира, ослепява и сваля сина си от престола, след което свиква историческия Народен събор през 893 г.

На този събор третият син на Борис, Симеон, е обявен за владетел. Взето е решение старобългарският език да замени гръцкия в богослужението и администрацията. Третото ключово решение е преместването на столицата в Преслав. Плиска е твърде обвързана с езическите капища, руните на старите ханове и кръвта на болярските бунтове. Симеон, завършил Магнаурската школа във Византия, има нужда от напълно нов, християнски град, който да отразява имперските му амбиции.

Архитектурата на Велики Преслав: Град от бял камък

Градоустройството на Преслав следва модела на Плиска - разделен е на Външен и Вътрешен град, но мащабите и естетиката са напълно различни. Външният град е защитен от белокаменни стени, високи над 10 метра, с дебелина до 3.2 метра. Вътрешният град, където се намират дворцовият комплекс и административните сгради, представлява непристъпна цитадела.

Докато Плиска е град на суровата каменна мощ, Преслав е град на изяществото. Археологическите разкопки разкриват масова употреба на мрамор, червен порфир, стъклопис и уникалната преславска рисувана керамика. Дворците са били снабдени с водопровод и канализация, а подовете са били покрити с мозайки. Описанието на Йоан Екзарх в неговия „Шестоднев“ свидетелства за изумлението на съвременниците пред великолепието на столицата.

„Когато някой беден и чужд човек дойде отдалеч към кулите на княжеския двор и ги види, той се чуди. А щом влезе вътре и види високите палати и църквите, украсени изобилно с камък, дърво и краски, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, защото в своята земя не е виждал друго освен сламени хижи.“

Златната (Кръглата) църква - архитектурното чудо на Симеон

Най-забележителният паметник на преславската архитектура е Кръглата църква, известна още като Златната църква. Построена през първото десетилетие на X век по личната инициатива на цар Симеон, тя е уникална за цяла Европа. Планът й представлява ротонда с 12 полукръгли ниши (конхи) и 12 масивни мраморни колони. Църквата е била богато украсена с позлатени куполи, хиляди керамични плочки с флорални и геометрични мотиви, и стъклени мозайки.

Преславската книжовна школа и раждането на кирилицата

Велики Преслав не е просто политически, а преди всичко културен център. Тук цар Симеон събира най-блестящите умове на епохата - Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Те формират Преславската книжовна школа, която извършва колосална преводаческа и оригинална литературна дейност.

Именно в Преславската школа, в края на IX и началото на X век, е създадена кирилицата. За разлика от по-сложната глаголица, съставена от Кирил и Методий, кирилицата е базирана на гръцкия унциален шрифт, обогатен със специфични букви за славянските звукове (б, ж, ч, ш, щ и др.). Тази реформа прави писмеността по-достъпна и улеснява нейното масово разпространение, превръщайки Преслав в интелектуалната столица на целия славянски свят.

Падането на Преслав и археологическото наследство днес

Блясъкът на Велики Преслав трае по-малко от век. През 971 г. градът е превзет и разграбен първо от киевския княз Светослав, а малко след това - от византийския император Йоан Цимисхий. Столицата на България се премества на запад към Охрид, а Преслав постепенно запада.

Днес Националният историко-археологически резерват „Велики Преслав“ съхранява останките на този велик град. Сред най-ценните находки са прочутото Преславско златно съкровище и керамичната икона на Свети Теодор Стратилат, която е световен уникат.

Често задавани въпроси

Кога Преслав става столица на България?

Преслав е обявен за столица на Първата българска държава през 893 г. на Народния събор, свикан от княз Борис I. Решението бележи окончателния триумф на християнството над езическата аристокрация, базирана в Плиска.

Какво представлява Преславската рисувана керамика?

Това е уникална за времето си технология за декорация, при която върху бели глинени плочки се рисуват геометрични, флорални мотиви или образи на светци, след което се изпичат с глазура.

Кой е създал кирилицата във Велики Преслав?

Кирилицата е създадена от учениците на Кирил и Методий (вероятно Климент Охридски или Константин Преславски) в Преславската книжовна школа в края на IX век.